Oт нема̀й-къдѐ
Реката буйна рано придойдѐ,
напук на есен, листопад и суша
и спря септември, от нема̀й-къдѐ,
гласът ѝ светлоструен да послуша.
Разказва тя, че ручей е била,
плете коси върбо̀ви без умора.
Проплаква за любов и теглила̀,
за облаци, за птици и за хора.
Гласът ѝ е като милувка чист,
а вятърът тръстиките прегръща,
отронва той за нея лист, след лист
за мравчица и бръмбар сетна къща.
От жадна птица паднало перце,
любовен стих по бързеите пише.
Септември носи слънчево сърце,
но чувства се самотен и излишен.
На капчици тъгата разпилял,
по пътя си върви съвсем полека.
Река невярна, всичко би ѝ дал,
но тя обича вятъра. И нека!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
