30 дек. 2006 г., 11:19

От обич

783 0 4

Да обичаш, когато те мразят.
Да те лъжат и пак да прощаваш.
Да си "другата" и в тайна да те пазят.
На нищото да се надяваш.



Да прегръщаш със обич човека,
който най-подло те употребява
като камък, като хартийка лека -
мъката в себе си да притаяваш.


Да отвръщаш на нищо със всичко.
Малко да дават, много да взимат.
Да си влюбена, но необичана.
Когато си поискат, да те имат.


Да целуваш студените устни.
Да достигнеш със някого края,
а той да те има за нищо. Аз вкусих
от болката, но от обич го направих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Начкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...