30 дек. 2006 г., 11:19

От обич

786 0 4

Да обичаш, когато те мразят.
Да те лъжат и пак да прощаваш.
Да си "другата" и в тайна да те пазят.
На нищото да се надяваш.



Да прегръщаш със обич човека,
който най-подло те употребява
като камък, като хартийка лека -
мъката в себе си да притаяваш.


Да отвръщаш на нищо със всичко.
Малко да дават, много да взимат.
Да си влюбена, но необичана.
Когато си поискат, да те имат.


Да целуваш студените устни.
Да достигнеш със някого края,
а той да те има за нищо. Аз вкусих
от болката, но от обич го направих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Начкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...