30.12.2006 г., 11:19

От обич

780 0 4

Да обичаш, когато те мразят.
Да те лъжат и пак да прощаваш.
Да си "другата" и в тайна да те пазят.
На нищото да се надяваш.



Да прегръщаш със обич човека,
който най-подло те употребява
като камък, като хартийка лека -
мъката в себе си да притаяваш.


Да отвръщаш на нищо със всичко.
Малко да дават, много да взимат.
Да си влюбена, но необичана.
Когато си поискат, да те имат.


Да целуваш студените устни.
Да достигнеш със някого края,
а той да те има за нищо. Аз вкусих
от болката, но от обич го направих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Начкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...