От обич
Да обичаш, когато те мразят.
Да те лъжат и пак да прощаваш.
Да си "другата" и в тайна да те пазят.
На нищото да се надяваш.
Да прегръщаш със обич човека,
който най-подло те употребява
като камък, като хартийка лека -
мъката в себе си да притаяваш.
Да отвръщаш на нищо със всичко.
Малко да дават, много да взимат.
Да си влюбена, но необичана.
Когато си поискат, да те имат.
Да целуваш студените устни.
Да достигнеш със някого края,
а той да те има за нищо. Аз вкусих
от болката, но от обич го направих.
© Татяна Начкова All rights reserved.
Ти имаш право да обичаш и да бъдеш обичана....незнам!
