18 нояб. 2013 г., 18:42

От памтивека те познавам...

1K 0 12

От памтивека те познавам,

облечен с рицарската броня

за теб в дуели се сражавах,

обичах те... и без корона!


И куп писма ти писах даже,

по твоите очи прехласнат,

как чаках само да ми кажеш -

ела в целувки да угасна!


За тебе крепости превземах,

кръстосвах дивните морета,

преборих дявол и с бога спорих,

Ромео твой съм... Жулиета!


Съвременници вече днес сме,

с любов ти пиша ес-ем-еси

и все те искам, все те търся

с въпрос едничък - ти къде си?


До тебе вечер да притихна,

по устните ти да потичам,

да срещна утрото усмихнат,

аз, твоят рицар, те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Трифонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно е! Остани си романтик, Краси!Не го слушай Чернев и той е същият... За да пишем , май всички сме романтици!
  • Харесах! Мнооооого! Пишеш някак си с лекота, все едно е водопад от думи, който се вливат в душата. Оставяш чувство на ситост и безтегловност, да ти кажа. (Май отслабнах с 1 килограм, докато те четох) Пак ще дойда.
  • Хареса ми! Поздрав, Красимир!
  • Романтично, любовно... Поздрав!...
  • Страхотно! Браво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...