От памтивека те познавам...
От памтивека те познавам,
облечен с рицарската броня
за теб в дуели се сражавах,
обичах те... и без корона!
И куп писма ти писах даже,
по твоите очи прехласнат,
как чаках само да ми кажеш -
ела в целувки да угасна!
За тебе крепости превземах,
кръстосвах дивните морета,
преборих дявол и с бога спорих,
Ромео твой съм... Жулиета!
Съвременници вече днес сме,
с любов ти пиша ес-ем-еси
и все те искам, все те търся
с въпрос едничък - ти къде си?
До тебе вечер да притихна,
по устните ти да потичам,
да срещна утрото усмихнат,
аз, твоят рицар, те обичам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados
За да пишем , май всички сме романтици!
