От памтивека те познавам...
От памтивека те познавам,
облечен с рицарската броня
за теб в дуели се сражавах,
обичах те... и без корона!
И куп писма ти писах даже,
по твоите очи прехласнат,
как чаках само да ми кажеш -
ела в целувки да угасна!
За тебе крепости превземах,
кръстосвах дивните морета,
преборих дявол и с бога спорих,
Ромео твой съм... Жулиета!
Съвременници вече днес сме,
с любов ти пиша ес-ем-еси
и все те искам, все те търся
с въпрос едничък - ти къде си?
До тебе вечер да притихна,
по устните ти да потичам,
да срещна утрото усмихнат,
аз, твоят рицар, те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
За да пишем , май всички сме романтици!
