3 дек. 2008 г., 20:02

От поетесите за поетите (неромантичен дует)

1.3K 0 9


Специално дуетно изпълнение на Темида и Кат (http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=katkatkat). Нелюбовно, без романтика ;) ... Империята отвръща на удара :)


Оставям думите за мъдрите поети,

реката черна прекосявам в нощта,

слушам само тъжните нежни сонети,

умирам... Мъртва съм за света...

             ***

Не искам назад

да поглеждам,

защото разбрах -

няма надежда...

Надежда? Каква ли е тя?

Винаги, щом кажа думата край.

При мене идва сама.

... Болка право в целта...

Когато вървях по нощта,

в нейните вени нямаше кръв.

Лутах се и тичах сама.

Напразно. И той е такъв...

Нощта? Тя не носи  покой.

Само измами, и зима, и вой.

Той на илюзия тъжна е

смешният  часовой.

Не искам назад

глава да обръщам.

Защото разбрах -

едни са и същи...

Назад ли? Към ново съмнение.

Не, не ми се ходи на бдение.

Душата ми мъртва е,

нека възкръсне поне.

Когато стопих се в снега,

той го вече беше очернил.

На душата си стигнах брега.

Туй, що търсих - не намерих.

Брегът? Брегът на какво?

На нова поквара?

От това чернилка остана.

Нека да тъне в забрава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преследваща северния вятър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поредни поздрави за моите малки-големи слънчица!Знаете моето мнение,но пак ще кажа:вие сте таланливи!Възхищавам ви се!
    Целувчици с усмивки!
  • Браво момичета!
    Нека потъне в забрава чернилката!
  • Перфектна хармония! Много интересно.
  • Поздравления за двете талантливи млади поетеси!Пожелавам ви много творчески успехи!
  • Хармонията между вас е сполучлива,а и творбата ми хареса!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...