От поетесите за поетите (неромантичен дует)
Специално дуетно изпълнение на Темида и Кат (http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=katkatkat). Нелюбовно, без романтика ;) ... Империята отвръща на удара :)
Оставям думите за мъдрите поети,
реката черна прекосявам в нощта,
слушам само тъжните нежни сонети,
умирам... Мъртва съм за света...
***
Не искам назад
да поглеждам,
защото разбрах -
няма надежда...
Надежда? Каква ли е тя?
Винаги, щом кажа думата край.
При мене идва сама.
... Болка право в целта...
Когато вървях по нощта,
в нейните вени нямаше кръв.
Лутах се и тичах сама.
Напразно. И той е такъв...
Нощта? Тя не носи покой.
Само измами, и зима, и вой.
Той на илюзия тъжна е
смешният часовой.
Не искам назад
глава да обръщам.
Защото разбрах -
едни са и същи...
Назад ли? Към ново съмнение.
Не, не ми се ходи на бдение.
Душата ми мъртва е,
нека възкръсне поне.
Когато стопих се в снега,
той го вече беше очернил.
На душата си стигнах брега.
Туй, що търсих - не намерих.
Брегът? Брегът на какво?
На нова поквара?
От това чернилка остана.
Нека да тъне в забрава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преследваща северния вятър Всички права запазени
