От позицията на ЕГН-то
Препуска животът напред,
куцукаме ние след него,
на други отстъпваме ред
и гърчи се нашето его.
Съзнаваме бавно, с протест –
за нас номинации няма.
Минаваме тест подир тест
за друга, резервна програма.
Към залеза бавно вървим
с тела и души уморени,
но още с мечти се крепим
и топли са нашите вени.
Зората превръща се в ден,
с тревога ни залезът гложди.
Какво ли ги свързва? Освен...
че трите са слънчеви рожби.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валерия Тодорова Все права защищены
