Jul 9, 2010, 10:14 PM

От позицията на ЕГН-то 

  Poetry » Phylosophy
571 0 5

Препуска животът напред,
куцукаме ние след него,
на други отстъпваме ред
и гърчи се нашето его.

Съзнаваме бавно, с протест –
за нас номинации няма.
Минаваме тест подир тест
за друга, резервна програма.

Към залеза бавно вървим
с тела и души уморени,
но още с мечти се крепим
и топли са нашите вени.

Зората превръща се в ден,
с тревога ни залезът гложди.
Какво ли ги свързва? Освен...
че трите са слънчеви рожби.

 

© Валерия Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??