9.07.2010 г., 22:14 ч.

От позицията на ЕГН-то 

  Поезия » Философска
541 0 5

Препуска животът напред,
куцукаме ние след него,
на други отстъпваме ред
и гърчи се нашето его.

Съзнаваме бавно, с протест –
за нас номинации няма.
Минаваме тест подир тест
за друга, резервна програма.

Към залеза бавно вървим
с тела и души уморени,
но още с мечти се крепим
и топли са нашите вени.

Зората превръща се в ден,
с тревога ни залезът гложди.
Какво ли ги свързва? Освен...
че трите са слънчеви рожби.

 

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??