От позицията на ЕГН-то
Препуска животът напред,
куцукаме ние след него,
на други отстъпваме ред
и гърчи се нашето его.
Съзнаваме бавно, с протест –
за нас номинации няма.
Минаваме тест подир тест
за друга, резервна програма.
Към залеза бавно вървим
с тела и души уморени,
но още с мечти се крепим
и топли са нашите вени.
Зората превръща се в ден,
с тревога ни залезът гложди.
Какво ли ги свързва? Освен...
че трите са слънчеви рожби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валерия Тодорова Всички права запазени
