От щастие...
От щастие
понякога се плаче.
От щастие
дори боли.
И тези мигове -
сирачета
издават ги
две блеснали сълзи.
Скришом те
премрежват ти очите.
Оставят плахо
вадички-следи.
Но погледът, изгарящ
от искрите,
не може да се скрие.
Той крещи:
"Искам да обичам и...
обичам.
Искам и...
изпращам светлина
Моля те
и в този миг, любима,
слей душата си
със моята душа."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
