От щастие...
От щастие
понякога се плаче.
От щастие
дори боли.
И тези мигове -
сирачета
издават ги
две блеснали сълзи.
Скришом те
премрежват ти очите.
Оставят плахо
вадички-следи.
Но погледът, изгарящ
от искрите,
не може да се скрие.
Той крещи:
"Искам да обичам и...
обичам.
Искам и...
изпращам светлина
Моля те
и в този миг, любима,
слей душата си
със моята душа."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
