7 мар. 2011 г., 07:00

От сърце

1.5K 0 0

Аз съм твоя

колкото и ти

на мен принадлежиш

няма съмнение

живота ми

в ръцете си държиш

и днес

ако дланите решиш да си затвориш

и последна капка

от живота ми да изцедиш

аз

безучастно ще стоя

няма да помръдна

ще остана точно така

както в ръцете си ме държиш

и ще знам

че до последния си дъх

само теб съм обичала

 

Ако някой ден

дадеш ми свобода

и като малка птичка

хвърлиш ме във въздуха

за да почна да летя

знай че пак при теб ще кацна

и пак в твойте длани

аз

ще търся топлина.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...