7.03.2011 г., 7:00

От сърце

1.5K 0 0

Аз съм твоя

колкото и ти

на мен принадлежиш

няма съмнение

живота ми

в ръцете си държиш

и днес

ако дланите решиш да си затвориш

и последна капка

от живота ми да изцедиш

аз

безучастно ще стоя

няма да помръдна

ще остана точно така

както в ръцете си ме държиш

и ще знам

че до последния си дъх

само теб съм обичала

 

Ако някой ден

дадеш ми свобода

и като малка птичка

хвърлиш ме във въздуха

за да почна да летя

знай че пак при теб ще кацна

и пак в твойте длани

аз

ще търся топлина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Ангарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...