Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
19 февр. 2020 г., 11:02  

От тиха обич безпределна 

  Поэзия
503 2 5

От тиха обич безпределна,
навярно свитото сърце,
тупти така неравноделно,
рисува с ритъма лице.
Заглъхва вече песента,
дано смирение да носи,
с дъх на предесенни откоси,
косачът морен – старостта.
Дамгосани в душата птици,
в небе измислено летят.
От огън живите искрици,
пожар запалват, всеки път.
Дори да ме зове пръстта,
и скръбен стих – надгробен камък,
една любов – негаснещ пламък,
за мен ще спомня на света.

 

https://youtu.be/0yJsZ-OZl7g

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??