От тиха обич безпределна

Feb 19, 2020, 11:02 AM 2020-02-19T11:15:45+02:00

Poetry

551 2 5

От тиха обич безпределна,
навярно свитото сърце,
тупти така неравноделно,
рисува с ритъма лице.
Заглъхва вече песента,
дано смирение да носи,
с дъх на предесенни откоси,
косачът морен – старостта.
Дамгосани в душата птици,
в небе измислено летят.
От огън живите искрици,
пожар запалват, всеки път. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

От тиха обич безпределна

Want to read more?

Random works