От тишина в шепот те превръщам

30 нояб. 2012 г., 22:32

Поэзия » Любовная

903 0 1

От тишина в шепот те превръщам,

с лъчи събличам есенните клони.

С топлина и любов те прегръщам,

нямат край истинските ни сезони.

Животът се открива в две длани,

рисуващи с думите си красота.

Част от мечтите ни бяха събрани

в мига, запечатан с тяло и душа.

Приказно, с много обич ще те галя,

от очите ти да блика весел смях.

Ти си пламък, не трябва да те паля.

В рая сме. Няма дяволи, нито грях.