От тишина в шепот те превръщам
От тишина в шепот те превръщам,
с лъчи събличам есенните клони.
С топлина и любов те прегръщам,
нямат край истинските ни сезони.
Животът се открива в две длани,
рисуващи с думите си красота.
Част от мечтите ни бяха събрани
в мига, запечатан с тяло и душа.
Приказно, с много обич ще те галя,
от очите ти да блика весел смях.
Ти си пламък, не трябва да те паля.
В рая сме. Няма дяволи, нито грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
