От тишина в шепот те превръщам

Nov 30, 2012, 10:32 PM

Poetry » Love

780 0 1

От тишина в шепот те превръщам,

с лъчи събличам есенните клони.

С топлина и любов те прегръщам,

нямат край истинските ни сезони.

Животът се открива в две длани,

рисуващи с думите си красота.

Част от мечтите ни бяха събрани

в мига, запечатан с тяло и душа.

Приказно, с много обич ще те галя,

от очите ти да блика весел смях.

Ти си пламък, не трябва да те паля.

В рая сме. Няма дяволи, нито грях.

Please sign in with your account so you can comment and vote.