diesto (Данаил Антонов)
1039 617
16 нояб. 2017 г., 19:31

От толкова любов ще се затрия... 

  Поэзия » Любовная
710 11 17

Аз колко да крещя, че ще ме няма -
да чуеш тишината ми от липсване,
когато ме потърсиш - отлетяло е,
момчето дето толкоз те обича...

 

Тогава ли ще можеш да прогледнеш,
когато ще съм спомен, носталгичен?
Или ще заридаеш, безутешна,
че само стихове безброй съм ти написал?

 

Поискай ме, поискай ме накрая!
Превърнах те в молитва и във клетва.
Как мога да повярвам вече в Рая,
щом мъката без теб е нечовешка...

 

От толкова любов ще се затрия,
защото ми тежи, че ще ме смаже.
Единственият ми шанс да я убия
е болката със смърт да ме откаже!

 

Аз толкова крещях, за да ме чуеш,
и още се надявам на съдбата,
но нека да вали. Да ме отмие.
Все някога и ти ще ме изплачеш...

 

Danny Diester
16.11.2017

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах!
    Ето нещо от мен:
    Навярно, любовта е тежка.
    Не можем да я понесем сами.
    Дори за силния е нечовешка -
    и иска с някой да я сподели.
  • Дани, тъгата ти ражда изключителни творби, като този писък тук... Знам, че любовта често боли, но наистина не бих искала никой да страда... Иначе, стихът ти е много силен и аз те поздравявам за него!
  • Никой от вас не би могъл да ме поощри в това да страдам. За мен е достатъчно, че има кой да чете. Най-лесното в тоя живот е да кажеш на някой Стегни се! Мразя този израз. Когато човек се стегне целият е в спазъм. По цял свят казват relax, dude! Благодаря ви отново, приятели!
  • Не казвам, че стихотворението е лошо, напротив. Само че тъжните хора ме натъжават. А нагласата е много важна. Момчето буквално пищи в тези стихотворения, а вие му викате браво и му раздавате звезди. Струва ми се, че така го поощрявате да страда. Бих искала да му помогна някак, но не знам как.
  • Мария, не разбирам защо трябва да е оптимистично?! Един поет когато не е щастлив оставя такива спомени след себе си, които се запомнят цял живот! Понякога когато хората ти казват "пиши оптимистично" забравят, че всеки си има история и поетите пишат за своята собствена.... Дори един човек да иска да напише нещо оптимистично, ако не му идва отвътре няма да стане! Вярно, че повечето стихотворения на Дани са тъжни, но той съвпада с много хора, с мен също! Нищо лично иначе, просто мисля, че са уникални... Поздравления отново, приятелю!! Коментара е излишен! Невероятно!
  • Ако до утре напишеш едно оптимистично стихотворение, ти обещавам пет звездички допълнително и от мен.
  • Не няма да се затрия! Просто ще замина..
  • Благодаря, че прочетохте, коментирахте, харесахте или не харесахте! Усмихнат ден и споделени, уютни почивни събота и неделя, Ви пожелавам!
  • Много ми хареса!
  • Харесах!
  • Ох, изстрадвам всеки твой стих...Силно, разбиващо от дълбините на душата са...
  • Силен финал! Аплодисменти!
  • Силно е, Дани!
  • Наистина много силна емоция си вложил в това стихотворение, Дани! Затова е силно въздействащо! Поздрави!
  • Еехх.....!
  • Ако досега стиховете ти бяха силни и прочуствени, това тук последното е смазващо. Думите ти са "поетични куршуми", които до един прострелват смъртоносно...
  • Силно!
Предложения
: ??:??