16 нояб. 2017 г., 19:31

От толкова любов ще се затрия...

860 11 17

Аз колко да крещя, че ще ме няма -
да чуеш тишината ми от липсване,
когато ме потърсиш - отлетяло е,
момчето дето толкоз те обича...

 

Тогава ли ще можеш да прогледнеш,
когато ще съм спомен, носталгичен?
Или ще заридаеш, безутешна,
че само стихове безброй съм ти написал?

 

Поискай ме, поискай ме накрая!
Превърнах те в молитва и във клетва.
Как мога да повярвам вече в Рая,
щом мъката без теб е нечовешка...

 

От толкова любов ще се затрия,
защото ми тежи, че ще ме смаже.
Единственият ми шанс да я убия
е болката със смърт да ме откаже!

 

Аз толкова крещях, за да ме чуеш,
и още се надявам на съдбата,
но нека да вали. Да ме отмие.
Все някога и ти ще ме изплачеш...

 

Danny Diester
16.11.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!
    Ето нещо от мен:
    Навярно, любовта е тежка.
    Не можем да я понесем сами.
    Дори за силния е нечовешка -
    и иска с някой да я сподели.
  • Дани, тъгата ти ражда изключителни творби, като този писък тук... Знам, че любовта често боли, но наистина не бих искала никой да страда... Иначе, стихът ти е много силен и аз те поздравявам за него!
  • Никой от вас не би могъл да ме поощри в това да страдам. За мен е достатъчно, че има кой да чете. Най-лесното в тоя живот е да кажеш на някой Стегни се! Мразя този израз. Когато човек се стегне целият е в спазъм. По цял свят казват relax, dude! Благодаря ви отново, приятели!
  • Не казвам, че стихотворението е лошо, напротив. Само че тъжните хора ме натъжават. А нагласата е много важна. Момчето буквално пищи в тези стихотворения, а вие му викате браво и му раздавате звезди. Струва ми се, че така го поощрявате да страда. Бих искала да му помогна някак, но не знам как.
  • Мария, не разбирам защо трябва да е оптимистично?! Един поет когато не е щастлив оставя такива спомени след себе си, които се запомнят цял живот! Понякога когато хората ти казват "пиши оптимистично" забравят, че всеки си има история и поетите пишат за своята собствена.... Дори един човек да иска да напише нещо оптимистично, ако не му идва отвътре няма да стане! Вярно, че повечето стихотворения на Дани са тъжни, но той съвпада с много хора, с мен също! Нищо лично иначе, просто мисля, че са уникални... Поздравления отново, приятелю!! Коментара е излишен! Невероятно!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...