16.11.2017 г., 19:31

От толкова любов ще се затрия...

859 11 17

Аз колко да крещя, че ще ме няма -
да чуеш тишината ми от липсване,
когато ме потърсиш - отлетяло е,
момчето дето толкоз те обича...

 

Тогава ли ще можеш да прогледнеш,
когато ще съм спомен, носталгичен?
Или ще заридаеш, безутешна,
че само стихове безброй съм ти написал?

 

Поискай ме, поискай ме накрая!
Превърнах те в молитва и във клетва.
Как мога да повярвам вече в Рая,
щом мъката без теб е нечовешка...

 

От толкова любов ще се затрия,
защото ми тежи, че ще ме смаже.
Единственият ми шанс да я убия
е болката със смърт да ме откаже!

 

Аз толкова крещях, за да ме чуеш,
и още се надявам на съдбата,
но нека да вали. Да ме отмие.
Все някога и ти ще ме изплачеш...

 

Danny Diester
16.11.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
    Ето нещо от мен:
    Навярно, любовта е тежка.
    Не можем да я понесем сами.
    Дори за силния е нечовешка -
    и иска с някой да я сподели.
  • Дани, тъгата ти ражда изключителни творби, като този писък тук... Знам, че любовта често боли, но наистина не бих искала никой да страда... Иначе, стихът ти е много силен и аз те поздравявам за него!
  • Никой от вас не би могъл да ме поощри в това да страдам. За мен е достатъчно, че има кой да чете. Най-лесното в тоя живот е да кажеш на някой Стегни се! Мразя този израз. Когато човек се стегне целият е в спазъм. По цял свят казват relax, dude! Благодаря ви отново, приятели!
  • Не казвам, че стихотворението е лошо, напротив. Само че тъжните хора ме натъжават. А нагласата е много важна. Момчето буквално пищи в тези стихотворения, а вие му викате браво и му раздавате звезди. Струва ми се, че така го поощрявате да страда. Бих искала да му помогна някак, но не знам как.
  • Мария, не разбирам защо трябва да е оптимистично?! Един поет когато не е щастлив оставя такива спомени след себе си, които се запомнят цял живот! Понякога когато хората ти казват "пиши оптимистично" забравят, че всеки си има история и поетите пишат за своята собствена.... Дори един човек да иска да напише нещо оптимистично, ако не му идва отвътре няма да стане! Вярно, че повечето стихотворения на Дани са тъжни, но той съвпада с много хора, с мен също! Нищо лично иначе, просто мисля, че са уникални... Поздравления отново, приятелю!! Коментара е излишен! Невероятно!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...