15 февр. 2014 г., 19:50

От Умиращ Лешояд

795 0 0

 

От Умиращ Лешояд

 

Железните плетеници върху ми бяха твърде ниски;

Слушал съм истории от някои стари, далечни роднини,

Неродени във плен, но загубили далеч повече от мене,

За техните блянове и несъществуващите ми спомени;

 

Исках да видя цели пейзажи, удавени в змии и слонова кост;

Опърлени в жарката мараня баобаби - живите палати;

Талази от гнута, давещи се в стихийните потоци на Нил,

Изгаряни от гладните очи на километрични, люспести изчадия

 

Изригващите от лазура на океана огромни бели акули;

Сенките, които изсъхнало дърво хвърля над пясъците;

Нежеланите предвестници на мразовитите нощи,

Чиито дихания са както Сцила е за моряците...

 

Да бъда прилепен към облаците, да вкуся мусоните,

Да издърпам слънцето над Сахара и пустинните диваци;

Да псувам песоглавците в жълтите савани, често дебнещи ме,

Да събудя с крясък онези лентяи с гривите;

 

Глътка живот от водопадите на маймунските гори,

Където дърветата си шепнат спомени от зората на човека;

Залъци от блюдо детско, да съм поличба върху сламените покриви;

Да се оглеждам в кристали, оформени от светкавици;

 

Да съм пътник над необятни солници и минарета;

Да видя опустошението от езерни изригвания;

В покоя ми ако ще да бъда пронизан от стрела,

Само да не умирах далеч от дома си!

 

Но само видения са това от гъбните миризми на мухъла,

В последните будни дни, изплетени в зимната клетка;

Желая ни пир от газела, ни полет със събратята си -

А да не тровят лъва с въшлясалите ми пера и кости.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...