Празна кръчма, двойна маса, аз и ти -
два гръмовни облака над бялата покривка.
Две еспресо, две газирани води,
виснали от чашите, обесени усмивки.
Уж говорим. Тихо и спокойно уж,
а се стреляме възпитано и страшно с думи.
Толкова съм чужда. Ти си също чужд
и в челото ми забиваш звукови куршуми.
Млъквам. Свеждам си челото, за да можеш,
да постреляш, с думите си, в него донасита
После сервитьорът в сметката ще сложи:
- две кафета ...