24 нояб. 2014 г., 14:43

От упор 

  Поэзия
855 0 7

Празна кръчма, двойна маса, аз и ти -

два гръмовни облака над бялата покривка.

Две еспресо, две газирани води,

виснали от чашите, обесени усмивки.

 

Уж говорим. Тихо и спокойно уж,

а се стреляме възпитано и страшно с думи.

Толкова съм чужда. Ти си също чужд

и в челото ми забиваш звукови куршуми.

 

Млъквам. Свеждам си челото, за да можеш,

да постреляш, с думите си, в него донасита

После сервитьорът в сметката ще сложи:

- две кафета

- две води

- любов (с чело пробито).

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??