От упор
1.2K
0
7
Празна кръчма, двойна маса, аз и ти -
два гръмовни облака над бялата покривка.
Две еспресо, две газирани води,
виснали от чашите, обесени усмивки.
Уж говорим. Тихо и спокойно уж,
а се стреляме възпитано и страшно с думи.
Толкова съм чужда. Ти си също чужд
и в челото ми забиваш звукови куршуми.
Млъквам. Свеждам си челото, за да можеш,
да постреляш, с думите си, в него донасита
После сервитьорът в сметката ще сложи:
- две кафета
- две води
- любов (с чело пробито).
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
