9 нояб. 2006 г., 14:47

От утре

909 0 9
От утре ще бъда различна,
красиво обагрена с нови мечти.
Ще бъда различна и едновременно
                   същата,
такава каквато ме искаше ти.


От утре няма да вярвам на думите
и няма да жалея за стари копнежи.
От утре ще вървя редом със другите,
с нов идеал и нови надежди.


От утре няма да копнея за смисъла,
ще гледам на живота по "мъжката".
От утре,а днес съм oрисана
да те обичам безпаметно същата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно
  • Прекрасен стих!Продължавай да пишеш!Прегръщам те,мила.
  • От утре в бяло ще съм - цяла
    със бели мисли ще живея аз
    и моята надежда ще е бяла
    обещания във бяло давам в този час!
  • Много хубаво искренно,откровенно.
    Бъди каквато искаш, непременно.

    Поздрав и усмивка.
  • Браво, Сияна! Чудесен стих си сътворила! Много, много... ми харесва!
    Поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....