11 окт. 2022 г., 13:16

От ваш читател

505 4 12

Драги ми творци, поети, 

дано и в този час не сте заети.

Аз, читателят при вас дошла съм.

( Не, не бойте се, сама съм.)

За всички думи и слова,

казвам ви - благодаря.

Че истини от вас разбирам.

И по нещо ново си откривам. 

Радвам се и с вас тъгувам.

В душите ви без пояс плувам. 

Срещам планини високи.

Другаде върви по ноти. 

Понякога за миг потъвам.

Но туй е знак, че съществувам. 

Всички сте така различни. 

Къде сърдити, мили, симпатични.

Но доброто - винаги намирам. 

И хич не си го фантазирам. 

Така че, моля ви, сега творете. 

И не бойте се от ветровете. 

Пред вас овации и поклон.

 

От ваш читател,

Чао и пардон! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте, Ина, много е важно това изречение
    И аз, Скити, много благодаря!
    Просто исках да го знаете.
  • Много добре си го казала, Вили!
    Благодаря!
  • Понякога за миг потъвам.
    Но туй е знак, че съществувам.
  • Благодаря ви, Нина.
    Надя, аз така казвам, че да си не помислят, че идвам с агитка да ги бия
    Благодаря ви. Не знам с колко откачалки сте, но от вас особено има какво да се научи.
  • Усмихна ме, Вили. "( Не, не бойте се, сама съм.)", е аз пък не съм, никога. С триста откачалки в главата...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...