20 мар. 2010 г., 16:08

От високото на птиците...

728 0 8

Споделям твоя път и все не знам –

как ли изглеждам – точица в безкрая?

От думите за теб, съграждам храм...

Но всичко ли е? И дали това е?...

Летиш красиво – горд, разкрепостен -

презрял табута, пози и забрани...

Разсипваш светлината си над мен.

Завехват бавно земните ми рани...

Навярно ще разкажем на света

как леко е отгоре да се диша...

 

Ще драснем най-красивата следа,

но само от високото на птиците...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На глупостта й се отдават много роли, Белла. Една истинска любов,успяла да достигне чистотата на птичата вис, завинаги остава там, недосегаема и красива.
    ---
    Всеки, успял да се доближи до изумителния поетичен свят, лети разкрепостен, изтръгвайки се от тъмните сенки на реалността, Ангелче. Да, защото само там, на високото, душата е свободна. Благодаря ти за пожеланието! Да ти се случи и на теб!
    ---
    Здравей, Петя! Благодаря ти за слънчевата усмивка! До скоро, мила!
  • Летиш, Людмила!
    Само там на високото - душата е свободна!
    Чудесен стих - пожелавам ти сбъдване на мечтите!
  • Дари ли ни Съдбата със любов,
    тогава Бог в лице ни е погледнал.
    И радост е, но е и тежък кръст.
    Благословен - комуто се е паднал.

    Благодаря ти за стихчето и за посещението, Цонке! Топли поздрави!!!
    ---
    Ласче, благодаря ти, скъпа! Прегръщам, те нежно момиче!
    ---
    Благодаря ти за радостта, която ми поднасяш с топлия си коментар, Петинка! Обич си!
  • Прекрасен!
    Поздрави, Люси!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...