Споделям твоя път и все не знам –
как ли изглеждам – точица в безкрая?
От думите за теб, съграждам храм...
Но всичко ли е? И дали това е?...
Летиш красиво – горд, разкрепостен -
презрял табута, пози и забрани...
Разсипваш светлината си над мен.
Завехват бавно земните ми рани...
Навярно ще разкажем на света
как леко е отгоре да се диша...
Ще драснем най-красивата следа,
но само от високото на птиците...
© Людмила Билярска All rights reserved.
---
Всеки, успял да се доближи до изумителния поетичен свят, лети разкрепостен, изтръгвайки се от тъмните сенки на реалността, Ангелче. Да, защото само там, на високото, душата е свободна. Благодаря ти за пожеланието! Да ти се случи и на теб!
---
Здравей, Петя! Благодаря ти за слънчевата усмивка! До скоро, мила!