Mar 20, 2010, 4:08 PM

От високото на птиците...

  Poetry » Love
724 0 8

Споделям твоя път и все не знам –

как ли изглеждам – точица в безкрая?

От думите за теб, съграждам храм...

Но всичко ли е? И дали това е?...

Летиш красиво – горд, разкрепостен -

презрял табута, пози и забрани...

Разсипваш светлината си над мен.

Завехват бавно земните ми рани...

Навярно ще разкажем на света

как леко е отгоре да се диша...

 

Ще драснем най-красивата следа,

но само от високото на птиците...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • На глупостта й се отдават много роли, Белла. Една истинска любов,успяла да достигне чистотата на птичата вис, завинаги остава там, недосегаема и красива.
    ---
    Всеки, успял да се доближи до изумителния поетичен свят, лети разкрепостен, изтръгвайки се от тъмните сенки на реалността, Ангелче. Да, защото само там, на високото, душата е свободна. Благодаря ти за пожеланието! Да ти се случи и на теб!
    ---
    Здравей, Петя! Благодаря ти за слънчевата усмивка! До скоро, мила!
  • Летиш, Людмила!
    Само там на високото - душата е свободна!
    Чудесен стих - пожелавам ти сбъдване на мечтите!
  • Дари ли ни Съдбата със любов,
    тогава Бог в лице ни е погледнал.
    И радост е, но е и тежък кръст.
    Благословен - комуто се е паднал.

    Благодаря ти за стихчето и за посещението, Цонке! Топли поздрави!!!
    ---
    Ласче, благодаря ти, скъпа! Прегръщам, те нежно момиче!
    ---
    Благодаря ти за радостта, която ми поднасяш с топлия си коментар, Петинка! Обич си!
  • Прекрасен!
    Поздрави, Люси!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...