20.03.2010 г., 16:08

От високото на птиците...

722 0 8

Споделям твоя път и все не знам –

как ли изглеждам – точица в безкрая?

От думите за теб, съграждам храм...

Но всичко ли е? И дали това е?...

Летиш красиво – горд, разкрепостен -

презрял табута, пози и забрани...

Разсипваш светлината си над мен.

Завехват бавно земните ми рани...

Навярно ще разкажем на света

как леко е отгоре да се диша...

 

Ще драснем най-красивата следа,

но само от високото на птиците...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На глупостта й се отдават много роли, Белла. Една истинска любов,успяла да достигне чистотата на птичата вис, завинаги остава там, недосегаема и красива.
    ---
    Всеки, успял да се доближи до изумителния поетичен свят, лети разкрепостен, изтръгвайки се от тъмните сенки на реалността, Ангелче. Да, защото само там, на високото, душата е свободна. Благодаря ти за пожеланието! Да ти се случи и на теб!
    ---
    Здравей, Петя! Благодаря ти за слънчевата усмивка! До скоро, мила!
  • Летиш, Людмила!
    Само там на високото - душата е свободна!
    Чудесен стих - пожелавам ти сбъдване на мечтите!
  • Дари ли ни Съдбата със любов,
    тогава Бог в лице ни е погледнал.
    И радост е, но е и тежък кръст.
    Благословен - комуто се е паднал.

    Благодаря ти за стихчето и за посещението, Цонке! Топли поздрави!!!
    ---
    Ласче, благодаря ти, скъпа! Прегръщам, те нежно момиче!
    ---
    Благодаря ти за радостта, която ми поднасяш с топлия си коментар, Петинка! Обич си!
  • Прекрасен!
    Поздрави, Люси!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...