agferdousi65 (Асенчо Грудев)
658 1639
23 авг. 2019 г., 01:07  

От време незапомнено... 

  Поэзия » Строгие формы
718 1 3

От време незапомнено аз тръгнах

да търся обич по земята стара.

И не веднъж сред пустошта замръкнах,

и колко пъти се събуждах с вяра.

 

По пътя стръмен все да се катеря

е ориста ми, може би - без дъх

нагоре в студ и в пек - за да намеря

храма пресвещен на някой връх.

 

Химера ли е всичко, само лъх

от минало добро на чуден свят?

Покрѝва ли мечтите просто мъх

без корен и без цвят, без аромат?

 

Но упорит до болка съм изглежда...

И продължавам - ето ме - с надежда.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??