7 июл. 2017 г., 23:40  

От всичко друго имам достатъчно

847 3 29

От всичко друго имам достатъчно!

                                       

 

Получих любов в целувки прекрасни,

две целувки нежни и страстни.

Дадох любов с докосване нежно,

пожелах те и днес, бе така неизбежно.

 

Ти си прекрасна, така всеотдайна,

а аз, аз ще запазя нашата тайна,

докато любовта ни бъде възможна,

а дотогава, нека бъда твоят заложник.

 

Ще бъдеш ли моя, кажи ми, завинаги?!

Аз твой съм, толкова твой, обясних ти го.

Как успя, но някак разлисти ме?!

И ти казах вече, завинаги искам те!

 

Не искам, Съкровище, повече спомени,

искам твоите чувства красиво отронени!

Като днес, подарени в една замечтаност,

от всичко друго, повярвай, имам достатъчно.

 

Знам, любовта ти днес не беше изпросена,

но напират в мен отново въпросите.

Не знам дали и утре от тях ще боли?!

Но когато си тъжна в мен постоянно вали.

 

И утре пак ще бъдеш моето Съкровище,

 ще растат всички мои чувства все повече.

И ако поискам теб сред безкрайни вселени,

ще ме желаеш ли пак с очите нежни, зелени?!

 

                                            07.07.2017 г.         Велин

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Каквото и да се случи, винаги ще бъдеш моето Съкровище!!!

Комментарии

Комментарии

  • Пепи, летим винаги, когато имаме тази възможност. Благодаря ти!
  • Ами как да летиш, при тази любов! Облитайте Вселената и се обичайте!
  • Разбира се, Вили! И ти си от прекрасните хора. Ще има звезда и за теб. Луната и на нас ни е любима, така че ще я поздравим непременно от теб и от нас!
  • Оооо, аз ще чакам звезда да знаеш. Че и без тва друг шанс нямам за да получа. И поздрави на луната да пратите от мен.
  • Благодаря ти, Йонче! Прекрасен ден ти пожелавам!
    Добре, Марги, ще се върнем!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...