18 сент. 2016 г., 15:37

Отблясък

484 1 2

Блестиш като капка диамант във снега,

като буйна приливна вълна,

отнасяш след себе си и мене и тебе,

разбиваш мечтите - от спомен запленени.

Пробягах пясъчния бряг,

теб да търся след хилядолетия пак,

проблясна, изчезна, стопи се във мен,

превърна се в отпечатък като камък студен.

А аз отново изгрях - по-ярка от жарава,

отблясък от очите ти в гърдите ми остава,

устните ти с отвара за обич полях,

сърцето ти този път няма да забравя...

17.09.2016

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...