18 сент. 2016 г., 15:37

Отблясък

476 1 2

Блестиш като капка диамант във снега,

като буйна приливна вълна,

отнасяш след себе си и мене и тебе,

разбиваш мечтите - от спомен запленени.

Пробягах пясъчния бряг,

теб да търся след хилядолетия пак,

проблясна, изчезна, стопи се във мен,

превърна се в отпечатък като камък студен.

А аз отново изгрях - по-ярка от жарава,

отблясък от очите ти в гърдите ми остава,

устните ти с отвара за обич полях,

сърцето ти този път няма да забравя...

17.09.2016

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....