18.09.2016 г., 15:37

Отблясък

478 1 2

Блестиш като капка диамант във снега,

като буйна приливна вълна,

отнасяш след себе си и мене и тебе,

разбиваш мечтите - от спомен запленени.

Пробягах пясъчния бряг,

теб да търся след хилядолетия пак,

проблясна, изчезна, стопи се във мен,

превърна се в отпечатък като камък студен.

А аз отново изгрях - по-ярка от жарава,

отблясък от очите ти в гърдите ми остава,

устните ти с отвара за обич полях,

сърцето ти този път няма да забравя...

17.09.2016

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...