Sep 18, 2016, 3:37 PM

Отблясък

  Poetry » Love
477 1 2

Блестиш като капка диамант във снега,

като буйна приливна вълна,

отнасяш след себе си и мене и тебе,

разбиваш мечтите - от спомен запленени.

Пробягах пясъчния бряг,

теб да търся след хилядолетия пак,

проблясна, изчезна, стопи се във мен,

превърна се в отпечатък като камък студен.

А аз отново изгрях - по-ярка от жарава,

отблясък от очите ти в гърдите ми остава,

устните ти с отвара за обич полях,

сърцето ти този път няма да забравя...

17.09.2016

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...