Sep 18, 2016, 3:37 PM

Отблясък

  Poetry » Love
479 1 2

Блестиш като капка диамант във снега,

като буйна приливна вълна,

отнасяш след себе си и мене и тебе,

разбиваш мечтите - от спомен запленени.

Пробягах пясъчния бряг,

теб да търся след хилядолетия пак,

проблясна, изчезна, стопи се във мен,

превърна се в отпечатък като камък студен.

А аз отново изгрях - по-ярка от жарава,

отблясък от очите ти в гърдите ми остава,

устните ти с отвара за обич полях,

сърцето ти този път няма да забравя...

17.09.2016

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...