Отчаяние
Един страдалец, за помощ моли,
без нозе, с приятел - куче,
в уста с хармоника, душа оголил,
милосърдие очаква да получи!
А хората, минаващи край тях,
невиждащи ги - отминават,
дете едно, доближава ги без страх
и закуската с усмивка им подава.....
Ден след ден, надеждата умира,
лееща се в скръбни трели
и вече в нищо, смисъл не намират -
и спомените хубави, са отлетели!
Тъжни ноти в клоните отлитат
и се сливат с птича песен,
а отчаяни очи, простора питат :
"Ще ме вземеш ли, в домът небесен?"...
Непозната нам, изстрадала душа,
сродила се с бездомно куче,
подкрепа даващи си в нищета -
не очаква вече, нищо да се случи!
И в кучешките и човешките очи -
огромна мъка се е загнездѝла
и застинала, Съдбата им мълчи,
вред бездушие - отдавна е простила!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
