Един страдалец, за помощ моли,
без нозе, с приятел - куче,
в уста с хармоника, душа оголил,
милосърдие очаква да получи!
А хората, минаващи край тях,
невиждащи ги - отминават,
дете едно, доближава ги без страх
и закуската с усмивка им подава.....
Ден след ден, надеждата умира,
лееща се в скръбни трели
и вече в нищо, смисъл не намират -
и спомените хубави, са отлетели! ...