Отчаяно

Поэзия

615 0 5

От барбекюто на живота

от окапалата мас, успях да сготвя,

гозба на живота... и да нахраня нас!?

Заблудените овчици... довереници на любов.

А кладата ,от пушек бе обзета...

сълзи течаха като дъжд,

не спираха, да ми напомнят

за цъфналата ръж...

Съдбата, дава на човека

мечта, компромис и брътвеж

дори му дава и надежда

че ще успее днес...

Бе тъмна нощ, звездите скриха се,

от светлината... луната,

в облак се покри... и нейде из полята,

вой от вълк се извиси.

Посрещаш сладост и тревога

не смееш дори да промълвиш

отчаяно с живота си се бориш,

напред към светлината да вървиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

И все пак има светлина,Приятелю.Ако не за друго за нея си заслужава да се живее.
Поздравление!

2019-05-11T12:19:56+03:00
aap (Ангел)

Много си права Васе...хубава и спокойна вечер!
До нови мила!!!

2019-05-10T22:16:29+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Такъв е живота, но трябва да се борим. Никакво отчаяние, Ачо! Поздрав!

2019-05-10T22:14:23+03:00
aap (Ангел)

Благодаря мила,радвам се че намина!Пепи!!!
До нови!😀

Много Благодаря за прочита и коментара Мариана радвам се че сподели!Хубав ден мила!!!

2019-05-10T12:21:11+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Черни дупки има всеки, но не бива човек да се предава. Всичко е в нашата глава и с повечко воля, трябва в такива моменти, човек да си спомни за собствени постижения и радости. А ако има добър приятел до себе си, е още по-добре. Поздрави, Ачо!

2019-05-10T11:56:23+03:00