Отчаяно
От барбекюто на живота
от окапалата мас, успях да сготвя,
гозба на живота... и да нахраня нас!?
Заблудените овчици... довереници на любов.
А кладата ,от пушек бе обзета...
сълзи течаха като дъжд,
не спираха, да ми напомнят
за цъфналата ръж...
Съдбата, дава на човека
мечта, компромис и брътвеж
дори му дава и надежда
че ще успее днес...
Бе тъмна нощ, звездите скриха се,
от светлината... луната,
в облак се покри... и нейде из полята,
вой от вълк се извиси.
Посрещаш сладост и тревога
не смееш дори да промълвиш
отчаяно с живота си се бориш,
напред към светлината да вървиш.
© Ангел All rights reserved.
