Отдъхване

Поэзия » Акростихи

845 3 9

Отпускане в лоното на светлината. Последно

търсене сред сенките прашасали.

Дълбаене с нокти до кръвясване, до

ъгъла на спокойното ни дишане.

Хилави, отпуснати, но

вдишвайки отново

аромата на живота.

Незабравими. Дните ще останат паметни –

ездачи, върнали ни във времето обратно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Роби (Роберт)

Привет, Василке!...Оценявам положително усилията ти да пишеш акростихове, защото никак не е лесно, и с нарастващ интерес те чета...Ставаш все по-добра и те поздравявам!...

2017-04-30T15:00:36+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Силно!

2017-04-30T13:21:10+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Един поетичен романс,който ни връща в незабравимите дни на миналото.
Поздрав!

2017-04-30T13:17:23+03:00
Веси_Еси (Еси)

Чак си отдъхнах... Чудесна си, Васе! Поздрави!

2017-04-30T09:14:45+03:00
Violet_86 (Виолета)

Винаги с малко думи, успяваш да кажеш много. Поздрави Васе. Страхотна си.

2017-04-30T08:48:02+03:00