24 нояб. 2021 г., 08:41

Отечество

1.5K 2 1

С поглед през прозорец вперен в небесата.

Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.

В изгнание живота - страшний сън,

веч и аз не зная кой съм.

 

Душите във морето сякаш претопени.

Вълни на пропаганда и течения зловредни.

Поддават се мнозина лековерно, просто,

забравят свой език и бащино огнище родно.

 

Няма да съм аз гражданина светски.

Знам аз, че ида от земи като историята вечни.

Чрез мен ехтят поколения титани,

отекнали във вечността със свойте битки славни.

 

И ето, мъглата бавно се разтваря.

Последен гръм небесата изгаря.

Приветства него с бурний вик,

в родина да се завърна - лелеян миг!

 

С поглед през прозорец вперен в небесата.

Слънце ярко озарява ми душата.

Неугасимов, помня и ще бъда пак,

в отечеството, братко, жив се чувствам пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Б. Неугасимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....