С поглед през прозорец вперен в небесата.

Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.

В изгнание живота - страшний сън,

веч и аз не зная кой съм.

Душите във морето сякаш претопени.

Вълни на пропаганда и течения зловредни.

Поддават се мнозина лековерно, просто,

забравят свой език и бащино огнище родно.

Няма да съм аз гражданина светски.

Знам аз, че ида от земи като историята вечни.

Чрез мен ехтят поколения титани,

отекнали във вечността със свойте битки славни.

И ето, мъглата бавно се разтваря.

Последен гръм небесата изгаря.

Приветства него с бурний вик,

в родина да се завърна - лелеян миг!

С поглед през прозорец вперен в небесата.

Слънце ярко озарява ми душата.

Неугасимов, помня и ще бъда пак,

в отечеството, братко, жив се чувствам пак.