Отгласи
Ти вече си моето щастие.
А моето щастие – ти.
Две малки пчели между храстите.
Две трепетни жълти мечти.
Вълшебно, как чувам сърцето ти.
А твоето пее за мен.
Заглъхнаха сложните ребуси.
Остана туптящият ден.
Защо са ни всички измислици?
Измислен е целият свят.
Две малки пчели, ала истински,
се сгушиха в люляков цвят.
Прекрасна си, моя единствена.
Прекрасен си, сбъднико мой.
Земята за нас е орисана.
Небето ни сипе покой.
Обичам те, тиха вечернице.
Обичам те, утринен звън.
По дългия път се намерихме.
По Млечния път ще си тръгнем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
_
