Отгласи
Ти вече си моето щастие.
А моето щастие – ти.
Две малки пчели между храстите.
Две трепетни жълти мечти.
Вълшебно, как чувам сърцето ти.
А твоето пее за мен.
Заглъхнаха сложните ребуси.
Остана туптящият ден.
Защо са ни всички измислици?
Измислен е целият свят.
Две малки пчели, ала истински,
се сгушиха в люляков цвят.
Прекрасна си, моя единствена.
Прекрасен си, сбъднико мой.
Земята за нас е орисана.
Небето ни сипе покой.
Обичам те, тиха вечернице.
Обичам те, утринен звън.
По дългия път се намерихме.
По Млечния път ще си тръгнем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
_
