Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
6.01.2012 г., 13:35 ч.

Отгласи 

  Поезия
558 0 8

 

Ти вече си моето щастие.

А моето щастие – ти.

Две малки пчели между храстите.

Две трепетни жълти мечти.

Вълшебно, как чувам сърцето ти.

А твоето пее за мен.

Заглъхнаха сложните ребуси.

Остана туптящият ден.

Защо са ни всички измислици?

Измислен е целият свят.

Две малки пчели, ала истински,

се сгушиха в люляков цвят.

Прекрасна си, моя единствена.

Прекрасен си, сбъднико мой.

Земята за нас е орисана.

Небето ни сипе покой.

Обичам те, тиха вечернице.

Обичам те, утринен звън.

По дългия път се намерихме.

По Млечния път ще си тръгнем.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • !!!
  • _
    "Две трепетни жълти мечти"
  • Космическа любов!
    Малко те бях поизоставила от ред грижи , но днес поезията ти отново облада душата ми и ме изпълни с живот!
    Първият ред не е ли сменен?
    Не е ли бил:"Аз вече съм твоето щастие."?
  • "Заглъхнаха сложните ребуси.

    Остана туптящият ден.

    Защо са ни всички измислици?

    Измислен е целият свят.

    Две малки пчели, ала истински,

    се сгушиха в люляков цвят."

    Малките, ала истински, неща правят живота жив, нали
  • Воалено нежно !Поздрав!
  • Харесах!
    Поздрав!
  • Чудно!!!Честита да е 2012,Смиф!За теб и за скъпите ти хора!
Предложения
: ??:??