Отгласи

Poetry

773 0 8

Ти вече си моето щастие.

А моето щастие – ти.

Две малки пчели между храстите.

Две трепетни жълти мечти.

Вълшебно, как чувам сърцето ти.

А твоето пее за мен.

Заглъхнаха сложните ребуси.

Остана туптящият ден.

Защо са ни всички измислици?

Измислен е целият свят.

Две малки пчели, ала истински,

се сгушиха в люляков цвят.

Прекрасна си, моя единствена.

Прекрасен си, сбъднико мой.

Земята за нас е орисана.

Небето ни сипе покой.

Обичам те, тиха вечернице.

Обичам те, утринен звън.

По дългия път се намерихме.

По Млечния път ще си тръгнем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ljubomira (Любомира)

Прекрасно!

2014-06-16T12:39:19+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!

2012-02-03T10:53:39+02:00
rozita-p (Росица)

_
"Две трепетни жълти мечти"

2012-02-03T10:51:17+02:00
Уенди (Бианка Габровска)

Космическа любов!
Малко те бях поизоставила от ред грижи , но днес поезията ти отново облада душата ми и ме изпълни с живот!
Първият ред не е ли сменен?
Не е ли бил:"Аз вече съм твоето щастие."?

2012-01-15T10:16:31+02:00
posh` (Таня Атанасова)

"Заглъхнаха сложните ребуси.

Остана туптящият ден.

Защо са ни всички измислици?

Измислен е целият свят.

Две малки пчели, ала истински,

се сгушиха в люляков цвят."

Малките, ала истински, неща правят живота жив, нали

2012-01-14T18:44:45+02:00