16 нояб. 2006 г., 01:32

Отиде си..

800 0 4
Отиде си...
Защо не ме боли?
Виновна съм, а болката не чувствам...
Не вярвам още, че това се случи...

Но скоро, скоро ще почувствам...
Ще зейне в мене празнина,
голяма колкото от мен до Бога!
Ще викам! Ще крещя! Ще плача!

Утеха няма да намеря...
Аз зная - няма да се върнеш!

Направих грешка, но нима така голяма?
Прибързах, но не исках да те няма!
Не знаеш всичко...
О, за Бога - ти не знаеш нищо!

Така и не разбра какво ми даде...
Надеждата, която внесе ти в живота
до вчера тъжен и самин...
Усмивката, отдавна непозната..
Топлината, че си имам някой,
че няма да съм пак сама...
и още хиляди неща!

А сега...

Отиде си!
Не мога да се променя...
Ще върна пак нощта и ще тъжа...
Не вярвам във деня!
Не вярвам в любовта!

Не слушай вече!

Чувствам...

Ще крещя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова тъжно, а толкова прекрасно...
  • Невероятни са стихотворенията.Катя е много земен човек и макар да я познавам от 30 мин имам чувството че я познавам от години
    Кате желая ти успех в всяко твое начинание
  • Прекрасно е! И пожелавам ти нещата да се оправят.
  • Харесва ми идеята! Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...