Nov 16, 2006, 1:32 AM

Отиде си..

  Poetry
799 0 4
Отиде си...
Защо не ме боли?
Виновна съм, а болката не чувствам...
Не вярвам още, че това се случи...

Но скоро, скоро ще почувствам...
Ще зейне в мене празнина,
голяма колкото от мен до Бога!
Ще викам! Ще крещя! Ще плача!

Утеха няма да намеря...
Аз зная - няма да се върнеш!

Направих грешка, но нима така голяма?
Прибързах, но не исках да те няма!
Не знаеш всичко...
О, за Бога - ти не знаеш нищо!

Така и не разбра какво ми даде...
Надеждата, която внесе ти в живота
до вчера тъжен и самин...
Усмивката, отдавна непозната..
Топлината, че си имам някой,
че няма да съм пак сама...
и още хиляди неща!

А сега...

Отиде си!
Не мога да се променя...
Ще върна пак нощта и ще тъжа...
Не вярвам във деня!
Не вярвам в любовта!

Не слушай вече!

Чувствам...

Ще крещя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова тъжно, а толкова прекрасно...
  • Невероятни са стихотворенията.Катя е много земен човек и макар да я познавам от 30 мин имам чувството че я познавам от години
    Кате желая ти успех в всяко твое начинание
  • Прекрасно е! И пожелавам ти нещата да се оправят.
  • Харесва ми идеята! Поздрави!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...