16.11.2006 г., 1:32 ч.

Отиде си.. 

  Поезия
589 0 4
Отиде си...
Защо не ме боли?
Виновна съм, а болката не чувствам...
Не вярвам още, че това се случи...

Но скоро, скоро ще почувствам...
Ще зейне в мене празнина,
голяма колкото от мен до Бога!
Ще викам! Ще крещя! Ще плача!

Утеха няма да намеря...
Аз зная - няма да се върнеш!

Направих грешка, но нима така голяма?
Прибързах, но не исках да те няма!
Не знаеш всичко...
О, за Бога - ти не знаеш нищо!

Така и не разбра какво ми даде...
Надеждата, която внесе ти в живота
до вчера тъжен и самин...
Усмивката, отдавна непозната..
Топлината, че си имам някой,
че няма да съм пак сама...
и още хиляди неща!

А сега...

Отиде си!
Не мога да се променя...
Ще върна пак нощта и ще тъжа...
Не вярвам във деня!
Не вярвам в любовта!

Не слушай вече!

Чувствам...

Ще крещя!

© Катя Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова тъжно, а толкова прекрасно...
  • Невероятни са стихотворенията.Катя е много земен човек и макар да я познавам от 30 мин имам чувството че я познавам от години
    Кате желая ти успех в всяко твое начинание
  • Прекрасно е! И пожелавам ти нещата да се оправят.
  • Харесва ми идеята! Поздрави!
Предложения
: ??:??