Отиде си..
Отиде си...
Защо не ме боли?
Виновна съм, а болката не чувствам...
Не вярвам още, че това се случи...
Но скоро, скоро ще почувствам...
Ще зейне в мене празнина,
голяма колкото от мен до Бога!
Ще викам! Ще крещя! Ще плача!
Утеха няма да намеря...
Аз зная - няма да се върнеш!
Направих грешка, но нима така голяма?
Прибързах, но не исках да те няма!
Не знаеш всичко...
О, за Бога - ти не знаеш нищо!
Така и не разбра какво ми даде...
Надеждата, която внесе ти в живота
до вчера тъжен и самин...
Усмивката, отдавна непозната..
Топлината, че си имам някой,
че няма да съм пак сама...
и още хиляди неща!
А сега...
Отиде си!
Не мога да се променя...
Ще върна пак нощта и ще тъжа...
Не вярвам във деня!
Не вярвам в любовта!
Не слушай вече!
Чувствам...
Ще крещя!
Защо не ме боли?
Виновна съм, а болката не чувствам...
Не вярвам още, че това се случи...
Но скоро, скоро ще почувствам...
Ще зейне в мене празнина,
голяма колкото от мен до Бога!
Ще викам! Ще крещя! Ще плача!
Утеха няма да намеря...
Аз зная - няма да се върнеш!
Направих грешка, но нима така голяма?
Прибързах, но не исках да те няма!
Не знаеш всичко...
О, за Бога - ти не знаеш нищо!
Така и не разбра какво ми даде...
Надеждата, която внесе ти в живота
до вчера тъжен и самин...
Усмивката, отдавна непозната..
Топлината, че си имам някой,
че няма да съм пак сама...
и още хиляди неща!
А сега...
Отиде си!
Не мога да се променя...
Ще върна пак нощта и ще тъжа...
Не вярвам във деня!
Не вярвам в любовта!
Не слушай вече!
Чувствам...
Ще крещя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Вълчева Всички права запазени
