Отиде си
Вятърни спомени топлят леглото,
Прегръщат, целуват, като вулкан
изригват и просто си тръгват.
Нищо не казват, но променят света.
Бегли сенки-отсенки на обич лазят
във тъмното, не молят от болка очите,
сълзите потъват във вазата счупена.
Опъвана без пощада на простора
съхне забравена първата рана.
Вехне младостта разпиляна на нишки.
Облаци, дим и мъгла. Есен настъпва.
Идва слана!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
